Режим, сън, регресия на съня, ритуал за приспиване, интервал на будуване, превъзбуда и защо някои родители толкова се притесняват, когато детето трудно заспива или не иска да спи. За повечето хора често тези понятия звучат толкова абстрактно и неразбираемо. „Какво пък толкова ще заспи като му се приспи?“. Истината е, че само, който е разбрал важните ползи от съня, вижда резултат от тази науката и как тя дейстава върху развитието на детето, но и върху съня и фукнкционирането на самите родителите. Моделът на сън и будуване е човешка биология. Докато спим мозъците ни не спят. През един пълноценен нощен сън преминаваме по три или четири пъти през няколко етапа сън, всеки с различно качество и цел. Будният мозък е оптимизиран за събирането на външни стимули, а спящият – за затвърждаване на събраната информация.
Доказано е, че едно неспящо и превъзбудено дете дълго натрупва умора и често има проблеми със съня. Причина, която се среща при деца и със Синром на хиперактивност и дефицит на внимание (СХДВ). Доказано е, че децата усвояват нови думи и граматически модели на език или езици, ако си вземат нужното време за сън през деня и нощта.
Мъниците Ви се ангажират с изключително много учене по време на будните си часове, въпреки че голяма част от деня им се поглъща от съня. През първата една година детето научава толкова много умения.
Каква роля играе сънят в ученето на бебетата и подрастващите? Проведени са няколко изследвания в тази насока. Малките, които дремват, изглежда си спомнят по-абстрактна връзка, която могат да приложат към подобни стимули, но не идентични. Малките, които не дремват, показват ефекта от паметта. Дрямката изглежда насърчава качествена промяна в паметта, която включва по-голяма гъвкавост в ученето.
Водещо списание на Обществото за изследване на детското развитие, Child Development, публикува проучвания, че децата запомнят повече подробности на езика, на който са били обучавани, ако подремнат след учене, в сравнение с децата, които остават будни. Например, малко дете може да се затруднява с нови думи или фрази през деня, но след дрямка или добър нощен сън може внезапно да успее да разбере или използва новите езикови компоненти по-плавно. Предполага се, че сънят може да подобри тяхната памет и интегрирането на нова езикова информация.
Доказано е, че сънят подпомага различни процеси на учене и памет при възрастни (Stickgold, 2005). Ученето при бебетата също има полза от последващия сън. Бебетата, които дремват са в състояние да абстрахират общия граматичен модел на кратко представен изкуствен език (Gomez, Bootzin & Nadel, 2006). Петнадесетмесечни бебета, които са подремнали в рамките на 4 часа след излагане на езика, си спомнят общия граматичен модел на езика 24 часа по-късно. За разлика от това, бебетата, които не са подремнали малко след като са били запознати с езика, не показват доказателства, че си спомнят нещо за езика. Излага се мнението, че честото подремване на бебетата играе съществена роля в установяването на дългосрочна памет.
И така, ако е нужно да обобщим всичко казано по-горе, ако искаме едно дете да развива паметта и езика си, новите умения също, то е нужно да си взима нужните дремки за възрастта и качествен сън през нощта. Това важи и за нас възрастните. Да оставим екраните и да се потопим спокойно в магията на съня.
Изготвил: логопед Яна Илчева
Източници:
https://www.nationalgeographic.bg/a/naukata-na-snya
Gomez RL, Bootzin RR, Nadel L. (2006)
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/19840054/
Naps Promote Abstraction in Language-Learning Infants. Psychological Science, 17