Нарушението на интелектуалното развитие е често нарушение на неврологичното развитие, което причинява затруднения с интелектуалните задачи. Децата с нарушение на интелектуалното развитие имат проблеми с неща като учене, общуване, рационално мислене, правене на преценки и планиране. Те често се затрудняват в училище и може също да имат проблеми с приятели и ежедневни задачи като къпане или обличане. Може да изглежда, че действат, но всъщност проблемът е, че не разбират какво поведение е подходящо в конкретна ситуация.
Интелектуалната недостатъчност е сравнително нова диагноза, тъй като в миналото същите тези симптоми са се наричали „умствена изостаналост, олигофрения, идиотизъм, имбецилност, дебилизъм, моронизъм“. Важно е да се подчертае, че използването на тези названия е било свързано силно със стигмата и дискриминацият спрямо хората.
Какви са всъщност тези симптомите и как да различим интелектуалната недостатъчност от друго нарушение на развитието?
Основният симптом на нарушение на интелектуалното развитие е бавното учене.
Специфичните симптоми включват също:
Пълзи, прохожда или проговаря по-късно от другите деца;
„Бори се“ да се справи с училищните дейности;
Трудности със запаметяване на неща, с решаване на проблеми или научаване и прилагане нова информация;
Трудност в говоренето с другите, разчитането на езика на тялото и разбирането на социални знаци;
Проблеми със създаването и поддържането на приятели;
Проблеми с извършването на ежедневни задачи, грижа за себе си;
Трудност при управление на отговорности или организиране на задачи;
Как се диагностицира нарушението на интелектуалното развитие?
За да се постави тази диагноза, детето трябва да получи резултат под 70 на IQ тест. Тестът за интелигентност е предназначен да измерва колко добре могат да мислят и да научават неща. В една ранна възраст това е по-трудно постижимо, тъй като интелектът се формира още. Индикация дават маркерите за развитие.
Децата с разстройство на интелектуалното развитие имат трудност с поне две от тези неща:
Даване и получаване на информация (комуникационни умения)
Говорене и работа с други (междуличностни умения)
Ежедневни умения за живот като обличане и използване на банята
Разстройството на интелектуалното развитие обикновено започва преди раждането на детето. Може да бъде причинено и от някои наранявания или от присъствие в близост до токсични предмети преди 18-годишна възраст.
Какви са рисковите фактори за нарушение на интелектуалното развитие?
Рисковите фактори са условия, събития или поведения, които увеличават вероятността от появата на определени проблеми. Те могат да бъдат и следствие от друго нарушение. Ще ги категоризираме в следните групи:
Генетични фактори- наличието на наследствени генетични мутации или диспозиции може да увеличи риска за определени заболявания.
Факторите в околната среда- замърсяване на въздуха, вода и почва, излагане на токсични вещества или радиация, могат да повишат риска от различни здравословни проблеми.
Поведенчески фактори- лоши хранителни навици, физическа неактивност, употреба на тютюн, алкохол или наркотици, сексуални рискови поведения и други неблагоприятни навици могат да увеличат вероятността от развитие на различни заболявания.
Социални фактори- неравенството в образованието, доходите и достъпа до здравни грижи, неблагоприятни социални условия, насилие или злоупотреба могат да бъдат рискови фактори за физическо и психическо здраве.
Семейна среда- недостатъчна подкрепа от страна на семейството, насилие в семейството, разрушени семейни връзки или наличие на психически проблеми в семейството могат да повлияят върху здравето и благополучието на човека, неглижиране на възпитание и отглеждане.
Важно е да се отбележи, че наличието на рискови фактори не означава автоматично, че ще се развие такъв проблем. Въздействието на рисковите фактори може да бъде намалено или компенсирано чрез предприемане на подходящи превантивни мерки, както и чрез създаване на подходяща среда и подкрепа.
Каква е перспективата при интелектуална недостатъчност?
Перспективата за децата с интелектуална недостатъчност се различава от случай на случай и зависи от много фактори, както от степента на недостатъчност, индивидуалните потребности и ресурсите, така и създадената подкрепа. Важно да се отбележи, че с подходяща терапия и подкрепа, децата с интелектуална недостатъчност могат да постигнат напредък и да развият своите умения и потенциал. Терапията може да помогне на децата да подобрят своите моторни, комуникационни и социални умения, което може да им даде по-голяма независимост и възможност да се адаптират към ежедневни ситуации. Чрез комбинация от терапии могат да развиват уменията и да им се даде една добра основа за примственост и начин на живот. Терапията на деца с интелектуална недостатъчност се фокусира върху подпомагането на техния развитие и подобряване на техните функционални умения. Типичните терапевтични подходи и методи, които се използват са ерготерапия или трудовата терапия. Ерготерапевтите използват игри, упражнения и техники, за да помогнат на децата да се развиват и да функционират независимо в ежедневния живот. Логопедът работи с децата, за да подобри техните комуникационни умения. Това включва развитие на речта, разбиране на езика, артикулация и умения за социална комуникация. Физиотерапевтите помагат на децата да развият моториката, баланса и координацията. Те използват различни упражнения и техники, за да подобрят физическата функция и мобилността на децата. Психотерапевтите работят с децата и техните семейства, за да се справят с емоционални и поведенчески предизвикателства. Това включва помощ при управление на стрес, съмнения, агресия или други проблеми, които могат да възникнат. Образователните интервенции са важна част от терапията на децата с интелектуална недостатъчност. Индивидуално приспособени програми за обучение и специални учебни методи се използват, за да помогнат на децата да постигнат най-добрия си потенциал за развитие.
Превенцията и правилната подкрепа се оказва най-добрият път!
