Kакво е ехолалия?
Ехолалията е спонтанно механично повтаряне на чужди думи. Тя е термин, използван за описание, когато детето повтаря или имитира това, което е казал някой друг. Например, ако попитате детето: „Искаш ли бисквитка?“, Детето казва: „бисквитка“ вместо „да“ или повтаря „Икаш ли бисквитка?“. Среща се при деца, които повтарят нещо чуто преди време- „забавена /отложена ехолаия“ (фраза от любим филм, въпреки че той не се възпроизвежда в момента).
Ехолалията е нормална част от ранното детство ( 1-1,5г.) и се очаква от децата по време на тяхното езиково развитие. Тъй като те се учат да използват езика, повтаряйки това, което чуват около себе си. Това е добър знак! Докато техните езикови умения се увеличават, те започват да измислят повече свои собствени изказвания и се наблюдава как използването на ехото започва да отпада. На по-късен етап обаче наличието му бележи трудности при овладването на езика. Често срещана е при деца с аутизъм, сякаш тяхното езиково развитие спира там, въпреки че се развива речта им, те продължават да използват ехолалични фрази при определени обстоятелства. Ехолалията се среща при деца с нарушена импресивна реч, а понякога при дементи състояния.
Когато детето повтаря всичко каквото чуе като папагал, казваме че то има непосредствена ехолалия. По-трудна за разчитане е забавената ехолалия. Тя се среща при емоция, която предизвиква използването на речта. Чута е преди време и е запаметена дори да изглежда, че напръв поглед няма връзка с конкрентната ситуация.
В миналото ехолалията е обозначена като „безсмислена реч” без комуникативна цел. Към настоящия момент се развива функционалността й. В следаната статия ще проследим какви са намеренията на детето, за да започнем да го разбираме по-добре.
Когато ехолалията е резултат от лошите езикови умения- Най-честата причина, поради която виждаме деца да използват ехолалия, е когато те нямат достатъчно силни езикови умения и не знаят какво да кажат. Повтаряйки, те общуват с нас. Например, ако детето не знае достатъчно думи, за да може спонтанно да ги използва, за да поиска или да отговори, тогава ще се наблегне върху изграждането на речниковите му умения.
Когато ехолаията е резултат от проблеми в разбирането- Ако детето повтаря въпроса насочен към него, ще се запитаме дали детето знае как да отговаря на въпроси и ще работим върху това умение. Ще използваме езика като средство за ролева комуникация. Когато детето не разбира инструкция, тогава ще се работим върху неговата импресивна реч.
Когато ехолалията е само-стимулираща. Тези деца я използват, защото я намират за утешителна. Наричаме това самостимулиращо, защото намират начини да се снабдят със стимулация, която ги кара да се чувстват добре. Виждаме това докато клатят ръцете си или скачат назад и напред (само-стимулиращо поведение). Така те се „затварят“ за кратко.
Когато ехолалията е резултат от затваряне в себе си. Среща се при деца деца, които са стресирани, вкопчени в нещо и не могат да намерят решение на ситуацията. Пресъздават реплики на цял филм / приказка по памет. За тях това е утешително, защото знаят, че сценарият на филма винаги ще звучи по един и същи начин. Ключът към спиране на ехолалията, която е самостимулираща, е да се разбере защо се случва. Предвиждат се алтернативни техники за дистрес на детето. Това може да включва създаване на негова социална история (какво се случва около него) или някои стратегии, които ще му помогнат да се успокои. Други деца могат да използват тази забавена ехолалия, защото са отегчени или не са настроени за света около тях. Те се оттеглят в собствения си свят. Там Frozen играе нон-стоп в главата им и те могат лесно да се включат в тази роля или с лекота рецитират линиите на героя за забавление.
Как да се преборим с проблема- ехолалия?
- Да научим да слушаме и да разбираме езика на децата.
- Да ги науичм да ни чуват, когато им говорим.
- Да разработим изрази за устен език.
- Да разработим социални умения за езика и разговорите.
- Да се усвоят основни етапи на уменията за игра и насочване чрез игра.
- Да се приложат алтернативни средства за комуникация.
- Да проследят и да наградят езиковите и комуникативните етапи.
Често при няки терапиии (напр. АВА) терапевтът ще опита да оформи ехолалична реч. Ще използва ехогенната способност на детето с цел имитация. Така ще моделира подходящия отговор и ще засили използването му. Проблемът с тази техника е, че детето все още ще повтаря онова, което е чуло. Рискът е, че може по-късно да повтори фразата, за да получи стимула, но това не означава, че ще разбира какво казва.
Според научните изследвания и функционалността:
Обикновено, когато комуникацията се развива чрез словесен език, ехолалията намалява. Ето защо не се препоръчва обезсърчаването й, а вместо това е по-полезно да се разбере нейната функцията. Тя дава на отделния човек допълнително време за обработка, с което да разбере и да състави спонтанен отговор на въпроса на оратора. Приема се като „пълнител“ на изказванията, поемаща алтернативния разговор по време на комуникацията. Ехолаличната реч може да осигури време за мислене и /или обработка. За индивид, който не притежава спонтанни вербални умения, ехото позволява участие в взаимодействие, дори ако това е словото на възрастните. Чрез нея децата ни показват, че са част от социалната комуникация, че разбират как работи социалният обмен. Ние от друга страна трябва да развием у тях нови умения за общуване. Често за преодоляването й е нужна специализирана подкрепа.
Изготвил: Яна Илчева
логопед, „Стъпка напред“
