· Кризата на възрастовото развитие – какво представлява?
· Какво да правим, когато детето ни получи нервна криза?
· Детето е неспокойно, когато е сред непознати – какво да правим?
Поведението е част от детското развитие, то е съзряване и развиване на умения в когнитивна, говорна и психо-емоционална сфера. Това, което ни различава от приматите и др животински видове е, че имам висш разум и говор, а не действаме чрез поведенчески действия. Поведението е вид манипулация, поведението е вид комуникация или невъзможност за изразяване. Когато детето не може или не знае как да се изрази своите емоции, мисли, желания, то реагира чрез поведение. Да кажем, че това са поведенчески прояви, които приемаме за приемливи спрямо ситуацията. При нас възрастните също има случаи, в които ги допускаме при силна ярост, стрес и т.н. Когато сме безсилни ние и децата си позволяваме да проявим нетипично в друга ситуация поведение. Тъй като ще е обект на нашата тема днес, нека се запознаем първо с неговото определение. Нека да отделим проявата като нормална реакция и чести прояви, които водят до проблемно поведение.
Поведението произлиза от латинската дума поведение, ръководене. Поведението се основава биологично на рефлекторното поведение. Имаме стимул- реакция и определени тип поведение. В едно общество обаче има кодекси или норми на поведение, продиктувани от тяхната култура, място или ситуация. Възпитавайки и обучавайки децата, те трябва да приемат нормите на средата, в която живеят. В образованието нарушенията на поведението се отнасят до начини на действие, които засягат психологическото здраве както на детето, така и на връстниците му. Поведението може да бъде категорично, пасивно, агресивно, отворено, затворено, приятелско или асоциално.. Не е приемливо, когато се случва често и нарушава общо приетите правила.
Всяка възраст е свързана с различни поведенчески прояви от развитието на малкия човек. Чували сте за „бебешкия пубертет“ на двегодишните и до болка познатото „Не!“, което наистина може да ви вбеси, в комбинация с тръшкане в магазина или докато се опитвате да му сложите грейка и гумени ботуши, защото навън е мокро и студено.
В ранна възраст поведението се изгражда и когато детето развива разбирането и общуването си, осъзнава, че например „дай“ е дума за поискване, а не тръшкане и мрънкане. Най-честото поведенческите проблеми са съпътствани при невъзможността на детето да се изрази, да общува, да говори и често, когато ние си мисли, че то разбира, но не знае какво да направи и как да отговори. Също така е свързано с адаптацията, приемането и обработването на много информация- сензорна претоварване. То може да бъде част от диспраксия, хиперактивност или вече по сложни психо-емоционално състояния, част от които са по-сложни проблеми в развитието. В по-ранна възраст поведението може да е свързано с учене на нови умения или премахване на навици: памперс, биберон, мляко, след това идва с адаптацията на детето, отделянето от близките, към които е привързано с тръгването на ясла и отстояване на границите на детето. Да не забравяме, че детето все още се формира като личност и има много страхове, чрез които израства и е нужно време да пребори като страхът от тъмното, нуждата от одобрение, изпитване на границите, които му поставяте, проявите на агресия и много други. При страх реакцията е включване на защитни механизми, които са първични чрез поведение. Социализацията е процес, който изисква време. Детето попада в една нова среда, в която започват конфликти като например търпение, спазване на правила, споделяне на игра, редуване, изчакване. Периодът между 2-3 години е свързан и с първите опити на детето да се социализира, учейки се да споделя играчките си с други деца, както и да връща вещите, които не са негови. „Споделянето се учи, затова покажете на детето как да го прави. То е ключово умение за сприятеляване“ .
На 3г. детето изгражда т. нар „Аз“. Кой съм аз и как се откроявам от другите? Аз -формата е важна да се чува в речта му. Това ни показва, че е пораснал и има вече осъзната идентичност, която запазва да се разбира. На този етап поставянето на граници е много важно. Най-честата грешка е, когато тук родителите и роднините въвеждат двойни стандартни или не са единни, не устоят на желанията и поведението на детето. Така у него се създава усет, при кой какво му е позволено, и поведението става манипулативно. Единия от родители винаги се чувства безпомощен, а други няма проблеми. Бабите и дядовците, които се месят във възпитанието, с което родителите не са съгласни също могат да допринесат за въвеждането на нови страндарти, за прекрачването на забрани, успвояване на лоши навици или забавяне на умения. Семейният модел е много важен да сработи още отранно. Да се балансира между стиловете на възпитание, един прекалено авторитарен или либерален стил може да отключи проблеми за бъдеще. Съветът е като напасване сменяме ние поведение и стил спрямо детето и ситуациите.
Гъвкавост и адаптивност!
Ето и няколко съвета от нас:
- Бъдете пред детето единни, дори и да сте на различно мнение. Обсъдете поведението и мислите не в негово присъствие.
- Децата трябва да усетят вашата категоричност в интонация и действие.
- Добре е да им се дава право на избор между две неща, но вие да сте избрали, кои две неща. Така не накърнявате личността му, но ясно поставяте рамката.
Към 4 -5г. е важно детето да умее да вербализира емоциите си да има изграден вече изграден инхибиторен контрол (самоконтрол). Да обяснява как се чувства. През този период детето се впечатлява от всичко наоколо и е способно да зададе невероятно количество въпроси, на които веднага трябва да получи отговор. Вниманието върху задача или игра и концентрацията е нужно да се на определено ниво, да има умение да изчаква. Изисквайки вашето вниманието и одобрението ви, то доста често извиква: „Виж какво направих!“, а вие си мислите: „Толкова работа ме чака. Защо иска пак да ми показва това“. В тези моменти вашето внимание, похвала и безусловна обич оказват най-значимо влияние върху детето.
Общуването вече преминава на едно друго ниво почти като с възрастен с 6–7-годишни деца. Казваме почти, защото те имат да взимат още опит. Тръгването на училище е стрес както за децата така и за родителите. Детето се изправя пред нова среда на общуване, рутина. Ученето, нови навици и умения, които стъпват на базата на предучилищните. Втория пубертет, ако може така да го наречем е именно е тази възраст и т.нар „възрастова криза“. На детето не му се иска още да порасте, иска му се още да играе, а не да учи. Риска за засилване на поведенчески прояви, отказ и психо-емоционални трудности се крие в две неща: не усвоени предучилищни умения, които искам да наблегна , че са различни от тези да се ограмотя да знам буквите и да смятам, да пиша и от друга страна завишените към мен критерии: прекалено рано да ме карате още преди да тръгна на училище на пиша, смятам и т.н. Когато детето е готово и проявява интерес преди 7 към цифри и букви, тогава му се поднасят такива занимания. Защо? Отказът може да стане много по- силен, пропускат се стъпки в уменията, създава се предпоставка за обучителни трудности, които ще доведат до поведенчески реакции.
На тази възраст можем да чуем ужасяващи реплики като: „Мразя те“, „Искам друго семейство“ и „Никой не ме харесва“. Често пъти бързаме да се обидим от някоя от тези реплики, без да осъзнаем какво се крие зад тях. Добре е да подходим емпатично, с разбиране, защото зад всяка една толкова зловеща фраза се крие обида, огорчение, разочарование – чувства, които да умеем да разпознаваме и назоваваме в диалог с детето.
Децата имат различно поведение в различна ситуация в позната и непозната среда!
Най-често поведенчески реакции:
- Непокорност плач, гняв
- Преструва се, че не ви чува
- Прекъсва ви постоянно докато говорите
- Преувеличава истината
- Прекалено груба игра и лошо поведение
Най-чести поведенчески проблеми при децата пречат на самите тях и тяхното развитие:
- Трудности за саморегулация- Когато детето не може само да се успокои- при хиперактивност и дефицит на внимание
- Често смяна на настроения- свързана с психо-емоционалната сфера или генералзирани разстройства на развитието
- Хиперверабализация- има деца, които много говорят и замаскирват знание чрез реч, но тези деца чрез това си поведение избягват когнитивни и логически задачи, често имат когнитивни трудност и риск от обучителни затруднения
- „Затворен ум в тяло“ т.нар диспраксия или трудности в фини целенасочени двигателни умения. При по- млаките може да се сбърка с хиперактовност, отказване от говор с дума и всякакви игри, които изискват фина моторика, търпение и координация.
- Кризи на плач и инат- често при нарушение на имресивната реч- когато детето не разбира всичко, което казваме, ориентира се ситуативно. Разбира се практиката ни показва и много други примери при сензорно претоварване, при задържане на примитивни рефлекси, проблем с ушите или здравословен, който се открива по-късно. Детето не може да обясни своя дискомфорт, затова прилага общуване с нас чрез поведение.
Справяне с нежелано проблемно поведение :
- Игнориране
- Вербални наказания
- Лишаване от привилегии
- Тайм-аут
- Пресищане
- Наказания/санкции
Стимулиране на социално приемливи алтернативи на проблемното поведение :
- Положително насърчаване
- Оформяне
- Договаряне
- Награда
- Моделиране
Дали ще приложите положително насърчаване на поведението или отрицателно насърчаване на поведението е много индивидуално.
Изготвил:
Яна Илчева
логопед в „Стъпка напред“
