Общувайте с децата дори когато те не ви отговарят. Липсва визуалният контакт – всичко е наред! Седнете на пода и стойте на тяхното ниво, това означава повече от „просто седя там“. Направете играта смислена. Не се опитвайте да я режисирате. Можете да имитирате това, което прави детето или дори да играете с нещо съвсем различно. Ако на детето не му харесва колко сте близо, раздалечете се, но …останете на неговото ниво. Това е чудесен начин да започнете изграждането на разбирателство, както и да ви позволи да видите „как то си играе“. То ще усети присъствието ви и постепенно ще ви допусне, а вие ще му помогнете да общува и да получава нова информация. Ако детето започне да удря на пода и се опитва да ви имитира. Направете ритъм. Спечелете вниманието му в смислено взаимодействие. Мислете за това като за градивни елементи на комуникация.
Използвайте прекъсвания и препятствия! Възпрепятствайте естествения поток на играта. Например: Ако детето реди коли на опашка и сложим играчка директно на пътя („Охоо!“,“Олеле“, „А сега?“, „Тази играчка е на пътя! Какво ще правим?“).
Бъдете искрени в играта! Престорете се на объркани, използвайте жестове, възклицания и звукоподражания. Всичко това може да бъде начало на комуникация. Най-вече бъдете искрени, защото децата усещат хладнината. Седнете с лице към детето докато играете. Дори, ако отказва да ви погледне, ще забелязва повече, отколкото си представяте. Ако седите пред голямо огледало, то ще може да вижда лицето ви. Преувеличавайте вашите изрази в известна степен, но имайте предвид, че те трябва да съответстват на събитието. Обърнете внимание да не прекалявате. Ако детето се стресне, понижете гласа си.
Използвайте последователно прости фрази.
Намерете неговата слабост. Използвайте я! След като имате силна хармония и връзка с детето, тогава се опитайте да осъществите контакт с очите. Приложете взаимодействия като: гъделичкане, докосване на бузи, вземане на играчка. Kогато правим нещо забавно ,осигуряваме момент на контакт с очите. Ако детето ви дърпа да му помогнете да получи нещо, слезте на неговото ниво и говорете от негово име с кратки изявления („Помогни ми?“, „Дай ми!“, „Искам това?“, „Погледни в очите на мама“, „Искаш ли сок?“,“Добре, ето го твоя сок“). Докосването е естествен аспект на играещите деца. След като се установили разбирателство, то може да бъде фантастичен начин за улеснение на комуникацията. Докосване за похвала, за засилване контакт с очите.
За невербалните деца жестовият език е мост водещ към вербалната комуникация. Използвайте всички естествени жестове / знаци с ръцете си, показалец за посочване, ръце към устата „храна или глад“, длани заедно срещу бузата „сън“ и т.н. Комуникацията също така може да бъде съпроводена със снимки или картинки. Използването на снимки и картини за общуване променя живота ви. Децата показват своите желания, имат алтернатива да избират, разбират, че са разбрани. Задавайки алтернативи, вие може да моделирате и обяснявате понятия. Използвайте прости фрази, като „направи избор“ за да покаже, че детето може да изберете някоя от опциите. Осигурете само 2 възможности първоначално, и бавно увеличаване на броя на представените възможности. Може да планирате бъдещите си дейсвия върху табло.
Ще се справите!
Успех!
Текст: Яна Илчева,
логопед „Стъпка напред“
