Постоянното дишане през устата е патологично (МКБ R06.5) т.е то не е нещо нормално. Появява се следствие от затруднено или невъзможно дишане през носа поради различни анатомични причини. Дишането може да бъде „компрометирано“ още в ранна кърмаческа възраст или след прекарани заболявания (най-често уголемени сливици, алергии, ушни инфекции и хронични инфекции на горните дихателни пътища). Ако забележите, че детето ви диша през устата, е наложително да разберете защо. Тъй като неразрешаването на основния причинител създава редица други дългосрочни проблеми за здравето, при звукоизвличането и за динамичения процес на учене.
По отношение на анатомофизиологията дишането през устата се свързва с промени в структурата на челюстта. Когато тя е отворена, езикът е нисък и напред. Когато езикът не оказва натиск върху твърдото небце в устаната кухина, тогава може да се образува появата на високо, тясно небце. Това засяга носната кухина и може да доведе до проблеми със синусите. Тези структурни промени също могат да повлияят на начина, по който човека изглежда. Нелекуваното дишане през устата е свързано с дълги, тесни, лица, високо небце, зъбна недостатъчност и усмивкa с оголени венци (Jefferson Y, 2010). По отношение на звуковете то предпоставя съскане, шъшкане, неясно артикулиране, неправилно разпределние на издишната струя при говорене, проблеми с преглъщането, назалност на звуковете, лесна уморяемост при говорене, лоша дикция, нарушена речева неплавност и др.
Публикувано изследване от Американски институт за световно здраве установява, че промените в говора се наблюдават с повишена честота при артикулаторни нарушения и при повече от едно говорно нарушение, когато дишането е през устата при децата. Това повлиява на развитието на говора, също на социализацията, представянето в училище и работоспособността (J Pediatr, 2008).
Може би една от най-тревожните промени в структурата е свързана с възпрепятстване на дихателните пътища по време на сън и да накара децата да спят лошо. Липсата на сън има дълбоко въздействие върху академичните постижения на детето. Много от тези деца са неправилно диагностицирани с дефицит на вниманието и хиперактивност (Jefferson Y, 2010). От психомоторна гледна точка децата имат понижено желание за игра, намалена концентарция и разсеяност, лесна уморяемост, лоши резултати в училище, депресивни емоционални състояния.
Дишането през устата всъщо така води до редица усложнения като:
- Лицево-челюстни изменения;
- Чести главоболия;
- Намалена концентрацията;
- Гингивит и болести на пародонта;
- Хроничен фарингит;
- Понижени кислородни нива;
- Предразположение към остри респираторни заболявания;
- Непълноценен сън с последваща лесна уморяемост;
- Апнея по време на сън- заболяване с присъщи дихателни паузи по време на сън;
От своя страна дишането през носа (назалното дишане) ни осигурява оптимални ползи за здравето. Носът е нашият „естествен въздушен филтър“, който филтрира въздуха, който дишаме. Той задейства освобождаването на антибактериални молекули, помагайки да се почисти входящият въздух и да се увеличи функцията на имунната система. Назалното дишане поддържа „смазването“ на носните канали, намалявайки вероятността от инфекции на синусите. Освен това нашето тяло приема азотен оксид, които се абсорбира само в организма чрез назално дишане. Азотният оксид допринася за отпускането и разширяването на кръвоносните съдове и увеличава релаксацията. Азотният оксид се абсорбира само в организма чрез назално дишане.
Ранното откриване на неправилното дишане е от съществено значение за предотвратяване и свеждане до минимум на отрицателните му ефекти върху цялостното развитие на индивида. С подходяща намеса от логопед или други специалисти, ( запознати с проблемите на дихателните пътища, алерголозите, ортодонти, стоматолози.. ) можем да направим огромна разлика в живота на нашите деца!
Изготвил: Яна Илчева,
логопед „Стъпка напред“
Използвана литература:
Jordan P (2000). The Fitness Instinct. Rodale Press. 2000.
Jefferson Y (2010). Mouth breathing: adverse effects on facial growth, health, academics, and behavior.
Souki BQ, Pimenta GB, Souki MQ, Franco LP, Becker HM, Pinto J (2009).
Prevalence of Malocclusion Among Mouth Breathing Children: Do Expectations Meet Reality? International Journal of Pediatric Otorhinolaryngology. 200 9 May; 73 (5) :767-‐73.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23809686
