От последни данни на Американските центрове за контрол на заболяванията приблизително едно на всеки 150 деца е диагностицирано с аутизъм и броят расте всекидневно. В различните държави по света също значително зачестява. Защо аутизмът е толкова често срещано състояние? В кои гени го носим и какво го отключва? Дали диагностика днешно време е по-добра или може да се говори за епидемия? По темата се среща много информация, правят се изследвания, но ясна причина и медицинско лечение няма. Така се появяват много симптоми на един съществен проблем. Още през ранното детство могат да се наблюдават следните особености при аутизъм.
Признаци на аутизма:
- 12 месеца- не отговарят на името си;
- 14 месеца- не посочвате предмети;
- 18 месеца- не играе въображаеиа игри (например, преструвайки се на „хранене“ на кукла);
- избягват контакт с очите;
- имат трудности при разбиране чувствата на други хора;
- изпитват затруднения да говорят за собствените си чувства;
- опит с отложено говорене / езикови умения;
- срещат се повтарящи се фрази или думи;
- дават несвързани отговори на въпроси;
- незначителни промени ги възпрепятстват;
- имат натрапчиви интереси;
- разтъркват тялото си, въртят в кръг или клатят ръцете си;
- изразяват необичайни реакции към вкус, външен вид, усещания, звуци или миризми;
Възможно е да има много причини, поради които детето не достига тези етапи на развитието, тъй като времето за всяко дете е различно. Съвкупността на тези особености предполага, че трябва да се потърси специализирана помощ.
Симптомите при аутизма често са съпътствани от други медицински състояния. Повечето деца с аутизъм имат социално безпокойство или хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието (ADHD). Най-често свързанана с аутизма е интелектуална недостатъчност. Въпреки всички тези свързани състояния, основните симптоми на аутизъм са:
Социални дефицити: Повечето деца, при които се появява аутизъм, имат затруднения с даването и вземането на ежедневните човешки взаимодействия. На възраст от 8 до 10 месеца много бебета показват някои симптоми като неспособност да отговорят на имената си, имат намален интерес към хората и се забавят с проговарянето. При малките много от деца с аутизъм срещат трудности при игра на социални игри, не имитират действията на другите и предпочитат да играят сами. Те може да не успеят да потърсят утеха или да реагират на родителските оказания с гняв/обич по типични начини.
Езикови нарушения: В детска възраст се срещат проблеми с проговарянето, общуването и усвояването на жестове. Някои кърмачета, които по-късно развиват аутизъм загубват усвоени комуникативни поведения, други изпитват значителни езикови трудности и започват да говорят много по-късно. Много невербални или почти невербални деца и възрастни се научават да използват комуникационни системи, като например снимки (например комуникационна система за обмен на картини или PECS), езика на знаците, електронни текстообработващи устройства или дори устройства за генериране на реч.
Повтарящи се поведения: Необичайни повтарящи се поведения и / или тенденция за ангажиране в ограничен кръг от дейности са друг основен симптом на аутизъм. Честото повтарящо се поведение включва характерен начин на клатене на ръцете, люлеене, скачане и въртене, подреждане и пренареждане на обекти и повтарящи се звуци, думи или фрази. Понякога повтарящото се поведение е само стимулиращо, като размахване на пръсти пред очите. Някои от деца прекарват часове да обличат играчките по точно определен начин. Повтарящите се поведения могат да бъдат под формата на интензивни тревоги или обсесии. Тези екстремни интереси могат да се окажат още по-необичайни за съдържанието им или в дълбочина на познанието. Порасналите деца и възрастните с аутизъм могат да развият огромен интерес към числа, символи, дати или научни теми.
Специално обучени лекари и специалисти оценяват специфични поведенчески прояви. Често родителите са първите, които забелязват, че детето им проявява необичайно поведение, като например неспособност да направи контакт с очите, да не отговаря на името си или да играе с играчки по необичаен и повтарящ се начин. Модифицираният списък за проверка на аутизма в ранна възраст е (M-CHAT-R) -списък с информативни въпроси за вашето дете. Отговорите могат да посочат дали той или тя трябва да бъдат допълнително оценени от специалист като педиатър, невролог, психиатър, психолог или логопед. Ако имате притеснения, че вашето дете е в риск от аутизъм, можете да направите онлайн оценка за деца на възраст 16-30 месеца. Американската академия по педиатрия (ААП) препоръчва всички деца да получават скрининг на аутизъм на 18 и 24-месечна възраст, а M-CHAT-R е един от препоръчителните инструменти на ААП, който го има вече и на български език. Друг контролен списък за определяне дали детето трябва да бъде отнесено до специалист за оценка за аутизъм е AQ10 (се препоръчва в правилника на NICE в Обединеното кралство за деца на възраст 4-11 години) Проучванията за скрининг се провеждат в цяла Европа.
В допълнение към нарушената социални комуникация и взаимодействието трябва да има доказателства за ограничени, повтарящи се модели на поведение, интереси или дейности, посочени поне от две от следните: стереотипни/повтарящи се двигателни движения, не използване на предмети или реч (напр. Прости моторни стереотипи, обличане на играчки или обръщане на предмети, ехолалия, идиосинкратични фрази). Изискване за еднаквост, придържане към рутинни или ритуализирани модели на словесно / несловесно поведение (напр. Екстремни страдания при малки промени, трудности при преходи, твърди мисловни модели, поздравителни ритуали). Високо ограничени, фиксирани интереси, които са необичайни по отношение на интензитета или фокуса (напр. Силно привързване към или притеснение с необичайни обекти, прекомерно очертан или перверзивен интерес). Хипер- или хипо-реактивност към сетивните входове или необичайни интереси в сетивните аспекти на околната среда (напр. Очевидно безразличие към болка / температура, нежелана реакция към специфични звуци или текстури, прекомерна миризма или докосване на предмети, визуално очакване със светлина или движение)
В заключение тези симптоми трябва да са били налице през ранното детско развитие, да причинят клинично значимо увреждане и да не бъдат по-добре обяснени от друго състояние (като общо забавяне на развитието). Това може да не е толкова очевидно, колкото изглежда за пръв път. Според статистика поведението на момичетата с аутизъм е „по-замаскирано“ (т.е те по-бързо успяват да компенсират някои трудности) от това при момчетата. Възможно е някои хора с аутизъм да не са показали видими трудности, защото социалните изисквания не са превишени (напр. ако са социално изолирани) или могат да бъдат прикрити чрез заучени стратегии. Така едно дете, което се мести адаптира в социално заведение или от много малко местно напр. начално училище до голямо средно училище (на 11-годишна възраст), може да започне да демонстрира по-видимо аутистично поведение, тъй като социалните нужди нарастват в тази нова среда с по-големи социални изисквания.
Източник: “ Добри практики за образование при аутизъм“ (2018г.)