Какво е заекване? Как се отразява то в детска възраст?
Заекването представлява нарушение на речевата плавност, изразявaщо се в повторения на звукове, срички, думи, удължаване на звукове, тежки блокажи на говорния поток или неадекватни паузи поради дисфункции на централната нервна система, водещи до спазматично състояние на говорната мускулатура. Заекването най-често започва между 2 и 8 годишна възраст в периода, през който
децата се учат да общуват. Проговаряйки, детето започва да владее сложни мускулни координационни движения, да изказва на глас мислите си, да изразява емоциите си или да ги сдържа при необходимост. В този етап се появява лека дисхармония между езиковото и говорното развитие, което в нормален темп и ход на развитие се преодолява. Тъй като децата вече владеят езика като структура от понятия, имат голяма потребност да се изразяват, но все още миелинизацията на двигателните им неврони, провеждащи импулсите към говорните органи, е незряла. Това не позволява коректно изпълнение на бързо редуващите се, разнообразни, фини артикулационни движения. Много от децата, които заекват обаче, не преодоляват този период, знаят точно какво искат да кажат, но им е трудно. Има деца, които значително по-късно „отключват“ заекване. Колкото по-дълги и по-сложни изречения изговарят децата, толкова техния мозък преживява по-голямо търсене на думи. Това търсене може да повлияе на контрола за създаването на речта.Когато двигателните пътища не могат да поддържат езиковите сигнали, се случва именно то.
Някои от децата, които заекват, имат допълнителни проблеми, които могат да допринесат за речева дисфлуентност също като например късно проговаряне, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, дизартрия, обучителни затруднения. При
деца, които са генетичното предразположени към речева неплавност, съчетано с фактори от околната среда, могат да проявят редица психологически особености в зряла възраст. Изследванията на мозъчните полукълба показват, че има повече активност на дясното полукълбо при възрастни, които заекват, с по-малко активност в областите на лявото полукълбо, обикновено отговорни за производството на речта. При някои хора се наблюдават трудности при обработката на слухова информация и по- бавно реакционно време при сензорно-двигателни задачи. Като цяло изследванията показват, че пътищата в мозъка, отговорни за езика, изглеждат и функционират по различен начин, когато възникне заекването.
Как може да помогнем?
Родителите могат също да използват терапевтични техники, за да помогнат на детето си да се чувства по спокойно и осъзнато. Слушането търпеливо е важно! Ето и още съвети:
Осигурете спокойна обстановка у дома. Дайте на детето си много възможности да говори.
Говорете бавно и спокойно, така че детето ви да не изпитва натиск да говори бързо.
Слушайте, когато детето ви говори. Не прекъсвайте и не довършвайте изреченията му. Изчакайте или го разсейте.
Съсредоточете се върху съдържанието на това, което казва детето, а не върху начина, по който го поднася. Има една много хубава приказка, че „заекването не е в устата на говорещия, а е ушите на слушащия“.
Бъдете търпеливи! Липсата на търпение, когато детето ви говори, само влошава заекването и го смущава още повече.
Важно е да запомните, че няма нито една техника или лекарство, които да излекуват заекването. На много хора, които заекват, понякога се казва да „забавят“ или „просто да си поеме дълбоко въздух“, когато говорят. Тези съвети показват, че заекването е
причинено от безпокойство и че човек може да контролира заекването си, ако се опита достатъчно или разполага с нужните техники. Често преодоляването на речева неплавност е комплекс от психологически и дихателно-фонационни техники. Специалисти като психилог и логопед индивидуално за вашия случай могат да ви помогнат.
Заекването и интересни факти
Доказано е, че заекването се среща по-често при момчетата, отколкото при момичетата.Има тенденция да се запази до зряла възраст по-често при момчетата, отколкото при момичетата. Това се обяснява главно с по-бавното съзряване на речевите мозъчни зони при момчетата, което може и да е причината за по-бавния темп на проговаряне при тях.
Ритмичният модел в музиката има тенденция да помага за регулиране на дишането на човека, който заеква. Ритъмът разгадава и загадката защо хората, когато пеят, не заекват. Когато пеем, подсъзнателното намерение е да произведем глас, който съдържа последователност от различни гласови тонове. Тази последователност съставя мелодията на песента. Мелодията на песента се развива в мозъка. Докато това се прави, двигателната област на мозъка изпраща сигнали към мускулите на ларинкса, така че те да вибрират с
правилния ритъм. Ако искате да се убедите в това сами, изпейте песен безмълвно. Ще усетите, че гласовите ви гънки са подготвени да вибрират, въпреки че искате да запазите мълчание. Мозъкът изпраща тези сигнали автоматично, независимо дали пе ете тихо или на глас. Пеенето е свързано с глас и с мелодия. Когато песента съдържа текст, нищо не се променя. Речевите звуци се формират автоматично, без никакви усилия. За свободно говорещия речта и пеенето се създават по подобен начин от едни и същи анатомични структури. Същите сигнали за вибриране на същите гласови гънки се изпращат подсъзнателно от мозъка. Това създава интонация на речта, еквивалентна на мелодия. Интонацията се превръща в звуци на речта, когато устата се движи автоматично. Честотата на дишане може да се промени, както и още един фактор при спонтанната реч – мисълта и подреждането на изказването.
За хората, които заекват, говоренето и пеенето се оформя по различен начин. Докато говорят, фокусът на вниманието им е “изваждането” на думите. Интонацията и дишането отиват на заден план, докато мозъкът се опитва да контролира словообразуването. Подсъзнателно мозъкът е зает да изпраща сигнали към устните, езика, челюстта и т.н. Вместо устата автоматично да оформя гласа (интонацията) в речеви звуци, гласът се превръща в средство за изтласкване на вече оформени думи.
Смята се, че около 1% от населението на света заеква, въпреки че около 5% от децата преминават през период на заекване.
Много известни актьори, политици и музиканти са заеквали, като някои от тях продължават и до днес. Част от тях:
Мерилин Монро, Джеймс Ърл Джоунс, Джо Байдън, Елвис Пресли, Кайли Миноуг, Роуън
Аткинсън, Никол Кидмън, Брус Уилис, Уинстън Чърчил и други.
Хората, които заекват имат чувството, че са загубили контрол над своя речеви механизъм и често се опитват да го избегнат, като се стремят да говорят бързо, чрез насилствено преминаване през моменти на заекване или като изобщо не говорят, страхувайки се. Това поведение всъщност може да увеличи вероятността за заекване и да доведе до по- задълбочено въздействие на заекването върху живота им.
Изследователите продължават да изучават основните причини за заекването в развитието. Може да се включи комбинация от
фактори. Семейната история на заекването показва, че се влияе от генетични фактори. Децата, които заекват, например, често имат роднини, които заекват. Емоционалните фактори са трудни за измерване и не могат да се считат за основната причина, но отрицателните емоции могат да поставят допълнителна когнитивна тежест върху децата, които заекват по време на критичен период от езиковото развитие. Речевите затруднения, които се появяват след емоционална травма (психогенно заекване), са необичайни и не са същите като заекването на развитието. Плавността на речта може да бъде нарушена в резултат на инсулт, черепно-мозъчна травма или други мозъчни нарушения.
Към причините за заекване спадат и неадекватните възпитателни въздействия, недостатъчни емоционални контакти с детето, негативните социокултурни влияния на микросредата. Както и твърде авторитарен, деспотичен, свръх изискващ, непредсказуем или амбивалентен родителски стил на възпитание. Чести скандали между родителите, директно не толелиране на речевите блокажи на детето и вменяването му на вина. Изследванията показват, че колкото по-рано се приложи програма за лечение, толкова по- малка е вероятността заекването да продължи и в зряла възраст. Навременната логопедична терапия може да намали прекъсванията на речевата плавност и да подобри самочувствието на детето. В терапията често се фокусираме върху контролирането на речта , като насърчаваме детето да наблюдава и поддържа дишането, както и ларингиалното напрежение. Психологът ще помогне за откриване на причината и предоляването й с работа върху емоционaлно-волевата сфера.
Изготвил текст: Ивет Николова
логопед „Стъпка напред“
Използвани източници:
https://www.nostut.com/situations-and-stutterng
https://www.speecheasy.com/facts-about-stutteri
https://www.nostut.com/situations-and-stuttering/
ttps://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/stuttering/symptoms-causes
ttps://www.westutter.org/causes-of-stuttering
Ценова, Ц. „Логопедия – описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения“, 2012
