гр. София, бул. Арсеналски 65

Логопедичен център "Стъпка напред" - живеем за Вашите усмивки :)

Логопедичен център в София

+ 359 890 51 53 57

center@logopedi.bg

гр. София,

бул. Арсеналски 65

Понеделник - Петък 09:00 - 19:00

Събота 10:00-16:00

Логопедичен център в София

0886-740-645

hello@logopedi.bg

гр. София

бул. Арсеналски 65

07:30 - 19:00

Понеделник - Петък

"Живеем за вашите усмивки!"

Екраните, с които „приспиваме“ децата си

Зависимостта от електронните устройства е в основата на епидемията от нарушения на развитието

Ако четете този текст докато пиете сутрешното си кафе, или в паузата между няколко задачи, е много вероятно да сте екранен родител, който отглежда екранно дете. Затварянето вкъщи заради пандемията и изнасянето на голяма част от ежедневните дейности пред екраните, още повече ни превърнаха в зависими от технологиите хора. Но за децата стоенето пред екраните може да бъде пагубно. Детето не проговаря, не може да свали памперса, прави истерични кризи, не може да заспи.

Ако на 4 години детето не говори, на 6 не може да реже с ножица или да закопчава копчетата, на 8 години не може или не иска да чете, на 10 години не иска да ходи на училище, а на 12 е в дълбока депресия със суицидни мисли, причината с голяма доза сигурност е в телевизора или телефона. Много често екранната зависимост е резултат от родителското отчуждение. Или от нормалното ни желание да си осигурим малкоспокойствие, за да успеем да свършим работата си. И така се започва…

Изследвания на Центъра за приложни науки Везенков, представени на Първата национална конференция „Екранни деца“, която се проведе на 26 ноември в София, показват, че симптомите на децата с аутизъм или хиперактивност и дефицит на вниманието, съвпадат изцяло с тези на децата, които са зависими от екраните. Това означава, че колкото по-рано дадем на детето си достъп до подобно устройство, толкова по-сериозни проблеми ще наблюдаваме в развитието му. Според д-р Стоян Везенков, основател на проект „Екранни деца“,  в над 80% от диагнозите аутизъм и ХАДВ вероятно става въпрос за екранна зависимост. Симптомите се припокриват напълно: социални дефицити, емоционални дефицити, липса на сетивност за околните, комуникационни дефицити. В резултат от ранното поставяне на развиващия се детски мозък в условия на свръхстимулация, се получава прекомерно развиване на определени зони от мозъка за сметка на други, като не се изграждат невронните връзки между отделните части, необходими за правилното извършване на редица действия. Лошата новина е, че ако проблемите на детето са свързани с екранна зависимост, никоя друга терапия не е ефективна. Но добрата новина е, че тези деца могат да бъдат терапевтирани успешно.

Симптоми на екранна зависимост:

– Депресия

– Безсъние

– Липса на апетит

– Социална фобия

– Липса на концентрация и дефицити в паметта

– Прекомерно психично напрежение

– Студени крайници, проблеми с кръвообращението

– Епилептични пристъпи по време на сън, тикове и тремори

Как екраните влияят на мозъка?


Екраните буквално приспиват мозъка и това може да се случи само след три месеца ежедневна употреба. Когато човек е пред екран, се наблюдава една сънищна активност на мозъка – изследвания при над 1300 души в Център Везенков показват, че когато гледаме телевизия, телефон или друго устройство, излъчващо светли плоски бързо сменящи се образи, се повишават алфа вълните в мозъка – това са честотите по време на заспиване. При малките деца се наблюдава директно повишаване на тета вълните (активността на мозъка по време на дълбок сън). Тоест, части от мозъчната кора заспиват дълбоко, докато тялото е будно. Промените настъпват основно в лявата половина на мозъка, която е отговорна за развитието на речта и социалните умения. В резултат от заспиването кортексът не може да контролира импулсите и инстинктите, което води до поява на хиперкинетичност.

Екранната дейност възпрепятства преходите между фазите на съня, или като цяло пречина прехода между будно състояние и сън.

Нарушенията на съня 

През 2019 година е доказано, че състоянията хиперактивност и дефицит на вниманието са свързани с нарушения на съня. При нарушено качество на съня се наблюдава хиперактивност, а при намалено количество на съня – дефицит на вниманието. Сънят обаче е много важен не само за правилното физическо функциониране на тялото, чрез него ние преработваме информацията, получена през деня, за да остане тя трайно в главата ни. Това означава, че децата, които имат зависимост от екраните и които не спят добре, на практика не могат да учат и да се развиват. Те остават психически на нивото на развитие, на което са били, преди да се пристрастят към екраните. 

В резултат от липсата на сън се наблюдават още промени в мотивацията, агресивно и предизвикателно поведение, липса на контрол над емоциите. Нарушението в преходите между будно състояние и сън се оказва ключово за функционирането ни като личности. Или, по думите на д-р Везенков хората, които стоят с часове пред екрани, си правят префронтална функционална „лоботомия“. Липсват важните скокове в развитието, става невъзможно „узряването“ на мозъка, за да се развие ценностна система и човек да носи отговорност за действията си.

Биологични маркери за екранна зависимост:

-Забавяне на мозъчната активност (тета или алфа пикове) по време и след екранна дейност;

-Значително изоставане в психофизичното развитие и развитието на мозъка;

-Обърната асиметрия (преобладаващите алфа и/или тета ритми в ЛХС), значително увеличение на амплитудата на същите алфа и тета пикове при затворени очи;

-Свръхактивна ВНС – вегетативен дисбаланс;

-Депресивно функциониране;

-Предвербално функциониране за сметка на:

  • Развитие на езиковата система;
  • Развитие на когнитивни изпълнителски функции;
  • Усвояване на знания и умения;
  • Развитие на самостоятелно критично мислене.

Последствия от екранната зависимост:

-Забавяне в развитието на мозъка – над 90%

-(Скрита) депресия – над 80%

-(Алфа) епилепсия – над 90%

– Трета степен на нервно-психично напрежение в автономната нервна система – 99% (хроничен бърнаут, при който в организма няма възстановителни процеси)

– Нарушения на съня – 99%.

Най-засегната от екраните е системата за възнаграждение на мозъка. В резултат на дейността пред екраните нивото на допамин е постоянно ниско, което води до невъзможност на системата за възнаграждение да възприема стимулите като награди. При тийнейджърите това води до широк спектър от поведенчески зависимости (шопинг, хазарт, хиперсексуалност и т.н.).

Зависимото поведение при родителите е основна предпоставка за развитие на зависимост при децата. Самата екранна дейност улеснява и задълбочава другите зависимости, каквито и да са те.

Каква е терапията?

Целта на терапията е събуждане на мозъчната кора и връщане на баланса на нервната система, така че детето да може само да регулира емоциите си. Без да променим на телесен план функционирането на нервната система, нямаме никакъв шанс да променим качеството на живот на детето или на възрастния, казва д-р Везенков. 

За целта хората се поставят пред екрани, но чрез биологична обратна връзка(неврофийдбек) се визуализират сигналите, които се измерват със сензорите и се променя реакцията на тялото спрямо екранната картина. Детето започва да намалява екранното време, само когато нервната му система е готова за това. Първоначалната задача е да се повиши способността на нервната система за адаптация, за да може тя да стане способна на промени. Детето или възрастният трябва да разбере как реагира тялото му по време на екранна дейност, в кои моменти мозъкът заспива, кога се появява напрежение, така че с времето сам да решава в кой момент да промени дейността. За да има ефект от терапията, е необходима цялостна реорганизация на живота на човека, така че постигнатото по време на терапията да се пренесе извън кабинета. Целта е промените да се случват с много малки стъпки, защото колкото по-малки и постепенни са те, толкова по-дълготрайни ще са. При терапия на екранни деца винаги първата стъпка е терапия на родителите, а впоследствие ангажирането им с процеса чрез групи за родители.

*Материалът цитира изследванията на Център за приложни невронауки Везенков – първата и единствена засега научна организация в България, която адресира проблема на екранната зависимост при децата, като провежда апаратурни изследвания на мозъка и нервната система и на тази база – комплексни програми за превенция и терапия.

 

Текст: Елена Маркова, логопед в „Стъпка напред“

Comments are closed.