гр. София, бул. Арсеналски 65

Логопедичен център "Стъпка напред" - живеем за Вашите усмивки :)

Логопедичен център в София

+ 359 890 51 53 57

center@logopedi.bg

гр. София,

бул. Арсеналски 65

Понеделник - Петък 09:00 - 19:00

Събота 10:00-16:00

Логопедичен център в София

0886-740-645

hello@logopedi.bg

гр. София

бул. Арсеналски 65

07:30 - 19:00

Понеделник - Петък

"Живеем за вашите усмивки!"

Заекването- интересни факти част II

💡 Доказано е, че заекването се среща по-често при момчетата, отколкото при момичетата.

💡 Има тенденция да се запази до зряла възраст по-често при  момчетата, отколкото при момичетата. Това се обяснява главно с по-бавното съзряване на речевите мозъчни зони при момчетата, което може и  да е причината за по-бавния темп на проговаряне при тях.

💡 Ритмичният модел в музиката има тенденция да помага за регулиране на дишането на човека, който заеква.

💡Ритъмът разгадава и загатката, която често се наблюдава. Именно, че хората, когато пеят не заекват.

Когато пеем, подсъзнателното намерение е да произведем глас, който съдържа последователност от различни гласови тонове. Тази последователност съставя мелодията на песента. Мелодията на песента се развива в мозъка. Докато това се прави, двигателната област на мозъка изпраща сигнали към мускулите на ларинкса, така че те да вибрират с правилния ритъм. Ако искате да се убедите в това сами, изпейте песен безмълвно.  Ще усетите, че гласовите ви гънки са подготвени да вибрират, въпреки че искате да запазите мълчание. Мозъкът изпраща тези сигнали автоматично, независимо дали пеете тихо или на глас. Пеенето е свързано с глас и с мелодия. Когато песента съдържа текст, нищо не се променя. Речевите звуци се формират автоматично, без никакви усилия. За свободно говорещия речта и пеенето се създават по подобен начин от едни и същи анатомични структури. Същите сигнали за вибриране на същите гласови гънки се изпращат подсъзнателно от мозъка. Това създава интонация, речта, еквивалентна на мелодия. Интонацията се превръща в звуци на речта, когато устата се движи автоматично. Честотата на дишане може да се промени, както и още един фактор при спонатнната реч-мисълта и подреждане на изказването.         

💡 За хората, които заекват говоренето и пеенето се оформя по различен начин. Докато говорят, фокусът на вниманието им е “изваждането” на думите. Интонацията и дишането отиват на заден план, докато мозъкът се опитва да контролира словообразуването. Подсъзнателно мозъкът е зает да изпраща сигнали към устните, езика, челюстта и т.н. Вместо устата автоматично да оформя гласа (интонацията) в речеви звуци, гласът се превръща в средство за изтласкване на вече оформени думи.  

💡Смята се, че около 1% от населението на света заеква, въпреки че около 5% от децата преминават през период на заекване.

💡Много известни актьори, политици и музиканти са заеквали, като някои от тях продължават и до днес. Част от тях: Мерилин Монро, Джеймс Ърл Джоунс, Джо Байдън, Елвис Пресли, Кайли Миноуг, Роуън Аткинсън, Никол Кидмън, Брус Уилис, Уинстън Чърчили други.

💡Хората, които заекват имат чувството, че са загубили контрол над своя речеви механизъм и често се опитват да го избегнат, като се стремят да говорят бързо, чрез насилствено преминаване през моменти на заекване или като изобщо не говорят, страхувайки се. Това поведение всъщност може да увеличи вероятността за заекване и да доведе до по-задълбочено въздействие на заекването върху живота им.

💡Изследователите продължават да изучават основните причини за заекването в развитието. Може да се включи комбинация от фактори. Семейната история на заекването показва, че се влияе от генетични фактори. Децата, които заекват, например, често имат роднини, които заекват.

💡Емоционалните фактори са трудни за измерване и не могат да се считат за основната причина, но отрицателните емоции могат да поставят допълнителна когнитивна тежест върху децата, които заекват по време на критичен период от езиковото развитие. Речевите затруднения, които се появяват след емоционална травма (психогенно заекване), са необичайни и не са същите като заекването на развитието.

💡Плавността на речта може да бъде нарушена в резултат на инсулт, черепно-мозъчна травма или други мозъчни нарушения.

💡Към причините за заекване спадат и неадекватните възпитателни въздействия, недостатъчни емоционални контакти с детето, негативните социокултурни влияния на микросредата. Както и твърде авторитарен, деспотичен, свръх изискващ, непредсказуемили амбивалентен родителски стил на възпитание. Чести скандали между родителите, директно не толелиране на речевите блокажи на детето и вменяването му на вина.

Изследванията показват,  че колкото по-рано се приложи програма за лечение, толкова по-малка е вероятността заекването дапродължи и в зряла възраст. Навременната логопедичната терапия може да намали прекъсванията на речевата плавност и да подобри самочувствието на детето ви. В терапията често се фокусираме върху контролирането на речта , като насърчаваме детето да наблюдава и поддържа  дишането, както и ларингиално напрежение. Психологът ще помогне за откриване на причината и предоляването й с работа върху емоционaлно-волевата сфера.

Изготвел текст: Ивет Николова

логопед- “Стъпка напред”

Използвани източници:

https://www.nostut.com/situations-and-stutterng

https://www.speecheasy.com/facts-about-stutteri

https://www.nostut.com/situations-and-stuttering/

ttps://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/stuttering/symptoms-causes

ttps://www.westutter.org/causes-of-stuttering

Ценова, Ц.; „Логопедия – описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения“, 2012

Comments are closed.